Гробището.

Най-страшната част на града

Беше ми скучно и реших да похапна..Отидох в гробището и видях някакво момиче което пише в някаква книга.Реших да я поизплаша.Тя се стресна и ми се скара.Аз я поздравих
-Здравей,казвам се Христофор,а ти?
Тя ме погедна някак странно и аз се засмях.
-Не исках да те изплаша-казах и седнах на земята.

Момчето беше добро представи ми се казваше се Христофор
-Приятно ми е Христофор аз съм Елена-казах и подадох ръката си.Надуших,че и той е вампир
-Каква е дарбата ти?-попитах го и се усмихнах.Изражението му се промени.Известно време не каза нищо но после проговори

Тя ми се представи каза ,че се казва Елена и ме попита каква ми е дарбата.Аз и отговорих
-Защо искаш да узнаеш дарбата ми?-Попитах я и се засмях
Видях гробаря и и казах да се скрие.

Той ме попита защо искам да узная дарбата му..
-Ами незнам интересно ми е-казах аз и вдигнах рамене.След малко грубаря дойде и Христофор ми каза да се скрия
-Ха не ставай смешен и аз съм вампир-засмях се и после добавих
-Мога да го понеса спокойно,ако искаш може да го поделим-засмях се и станах от камъка.

Тя много искаше да разбере дарбата ми и реших да и Я кажа .Когато гробаря наближи аз със силата на ума си дигнах един камък и го насочих към него.Той умря.Тя изглеждаши странно-учуди се.Аз и казах
-Ето това е моята дарба
После и казах да отидем да ядем.

-Хубава е мо моята е по-яка-казах и се засмях самодоволно.След което с бързина сес стрелнах към гробаря и испих доста кръв.Обърнах се и извиках Христофор.
-Ти няма ли да ядеш все пак ти го уби.-станах и му отстъпих човека,после добавих
-Останалото е за теб-казах това и избърсах устата си и кучешките зъби ми се прибраха и отново станах нормална.

Вече не бях гладен и И казах ,че не ми се яде.Тогава я попитах:
-Твоята дарба каква е нали е по "яка".
-Сега искаш ли да отидем другаде

-Моята дарба ли?-усмихнах се и погледнах на друата страна и после добавих
-Ами моята дарба е да предсказвам бъдещето...Харесвам я-после се усмихнах и казах
-А знаеш ли какво ще се случи сега?-засмях се
-Ще отидем в парка-при тези думи аз тръгнах към изхода
-Хайде-извиках и махнах с ръка

-Явно дарбата ти работи ,мислех да ти предложа да отидем в парка...
Тръгнахме към парка и я попитах:
-Ти от тук ли си?-и се усмихнах :D
Учудих се как е станала вампир и реших да я питам
-Ти как стана вампир?

-Да от тук съм,тук съм се родила-казах и се усмихнах,после той ме попита как съм станала вампир
-Това е много дълга история-казах аз и си погледнах часовника
-Едва ли ще ти е нтересно..нервно започнах да стискам пръсти и после казах
-Съжалявам трябва да тръгвам леля ще се притесни-казах и си тръгнах.

Нощта се спускаше, а аз бях навън. Реших да отида до гробището, там се чувствах добре, едно цяло с обстановката. И аз щях да стана като тези мъртви хора на два метра под земята - забравена от всички, без цветя на гроба.. ако не се променя. Но дали вече си струваше. Погледнах към небето. Беше безлунна нощ.. новолуние. Само звездите проблясваха леко, докато мракът се спускаше безпощадно. Седнах до едно дърво в най-тъмните части на гробището.

Излязох от имението и реших да обиколя града.Одавна не бях ходила никаде в този град.Озовах се на гробищ ето,ноща бе ясна и спокойна.Имах нужда от усамотение и тишина,а това бе идеалното място за това.
Вървях покрай плочите и се радвах на тишината когато усетих вампир.
Бавно се приближих до вампирката
-Хубава нощ за размисъл

Женски глас ме извади от мислите ми по едно време. Обърнах се по посока на вампирката, приближаваща се към мен.
-Една от най хубавите - потвърдих и погледнах към "луната", от която в момента се виждаше един много много тънък сърп, едва забележим за човешкото око. И аз бях като луната.. един ден й се възхищават, а на следващият се крие в сенките..
-Катрин - казах на вампирката, лако протягайки ръка към нея.

-Теса - представих се като поех ръката и. - Приятно ми у
Нощта наистина бе невероятна,луната също...Но явно вампирката имаше проблеми
-Какво те води тук?
Обичайния въпрос който задавах напоследък...Обле гнах се на камъка до себе си и зачаках отговора и.

-И на мен ми е приятно - казах и малко се насилих да се усмивка. Май да стана по-добра нямаше да се окаже чак толкова непостижима кауза, колкото си мислех аз първоначално. Теса ме попита какво ме води насам.
-Самотата - казах.
-Просто съм предала толкова много хора, които ценя, че вече едва ли някой ще ми се довери отново - казах докато ставах от земята и изтупах пръстта, която беше по мен.
-Но никога не е късно за промяна нали?! - попитах, по скоро себе си.

Не бях далеч от истината,тя искаше промяна,но защо...кого бе предала?
-Нима си самотна?Кого толкова си наранила,че да не ти се доверят?
Сигуран съм,че мъже са набъркани в това..
-Понякога епо-добре да останем каквито сме...промяната не води до нищо хубаво

-Кого ли съм наранила.. всички, които бяха около мен - казах и повдигнах рамене.
А после се замислих над последните й думи.
-Може и си права че промяната не води до нищо хубаво.. но в моя случай нямам какво да губя - казах с безразличен тон.
Вече ми беше все тая дали ке се променя към по-добро или не.

Нещата бяха сериозни ,а на нея явно не и се говореше много
-Винаги имаш какво да губиш..най-важното себе си!
Пак се впусках в съвети които аз самата не изпълнявах ,но това си бях аз..
-От къде си всъщност?

Кимнах с глава.
-Да.. най-важното да не предам себе си, тогава вече ще съм изгубена - казах.
-А иначе съм си от Мистик Фолс..- казах, оглеждайки маникюра си.
После се обърнах към Теса.
-А ти откъде си? - попитах я и аз на свой ред.

-Май си на път да се изгубиш
Трудно бе да разбера за какво става въпрос,но града от който бе..защо ли ми бе познат
-Родена съм в испания,но отдавна не живея там
Не се бях връщала повече от век,може и малко да ми липсваше,но имах какво да губя
-Кой ти причинява това...кой иска да се промениш?

-Никой не иска.. може би аз искам - казах, макар да не бях напълно убедена.
-В миналото срещнах двама братя.. красиви, прекрасни хора. Не оцених това, използвах ги, влюбиха се в мен. А аз се забавлявах и с двамата и после ти превърнах - казах.
-Не си давах сметка че това не е редно, но стореното - сторени. Не мога да върна времето назад, за да променя нещата. - казах и се усмихнах.

Бинго..и то не един а двама
-Не ми казвай,че си влюбена в някого от тях?
Никога не бих дописнала грешката да се влюбя,камо ли в двама братя,но Ка т явно беше
-Но е време да вървя...беше ми приятно