Бар "Мистик"

-Ако исках до сега да съм го сторил но не е там въпроса.
Подадох ръцете си напред и казах:
-Аз съм Деймън приятно мие е...
Е трябваше и да опитам с мило държание.

Всички мъже са еднакви,искат това което не могат да имат
-Добре,да видим какво можеш
Поех ръката му и се усмихнах.Можеше пък и да с е покаже в друга светлина
-Теса ! Какво те води тук Деймън?

Да понякога май бе хубаво да бъда мил:
-Днес се прибрах,идвам да досаждам на брат ми но в бара съм,за да изпия едно уиски.
Усмихна се леко:
-Ами ти?

Да беше започнал с това , мислех си докато ми отговарше
-Значи си тукашен?
Че кой тормозеше брат си,какво толкова му е направил
-Нима брат ти заслужава тормоз? Аз пристигнах преди седмица и реших да пийна нещо. От кога си вампир?

-А,братски отношения,ако не се дразним не сме братя все едно.
Отпи от уискито и я погледна леко:
-Да тукашен съм но известно време се поразходих тук и там,а относно годините около 300 някъде там.

Продължих да пия текилата си и да не обръщам много вниманиена думите отностно брат му
- И защо така?
Попитах просто за да не стоя така.Тогава спомена годините си
-Малък си

Мразих тези думи,все едно слушах Катрин! Намръщих се и не обърнах внимание на казаното. Отпих от уискито и се умълчах,не знаех какво да кажа.

пиши повече от три реда
Теса

Мислеше за някакво момиче което явно го бе наранило,но и явно бе виновна за това което е
-Коя е Катрин?
Попитах го просто ей така,не знаех дали ще ми отговори,но поне можех да опитам
-Ако не искаш не отговаряй

И не го и направи не отговорих на въпроса и отпих от уискито,като се изконтролирах да не нахлуват спомени в главата ми,като гледах барманката,как се връткаше с късата си пола.

Дори не ме погледна,негова си работа
-А после аз съм била лоша
Изпих текилата и викнах барманката която той така настоятелно гледаше и и платих
-А бях решила да съм мила,но щом ще се депресираш
Станах от стола и тръгнах да си ходя като минах по край него

-Беше ми приятно да се видим Теса,не че нещо но не обичам да ми се ровят из главата,а още повече мразя да ме питат за Катрин.
Намигнах вдигнах чашата и казах:
-Приятна вечер и да ме сънуваш!
Засмях се леко иронично.

Засмях се и се обърнах към него
-Сега сме квит драги ми Деймън -седнах до него на стола
Имах багла идея какво му беше и защо бе така
-Аз същ оне обичам да ровя из главите на вампирите ,но си прекалено интересен за мен

Дойде и моя ред да се правя на недостъпне. Отпих от уискито но не я гледах но се засмях:
-Аха,сега аз ти станах интересен.
Сви устни и повдигна вежда многозначително и гледаше барманката,как се надигаше дупето за една бутилка:
-Ах,тя наистина била сладка,не докоснат...
Въкликнах аз,като тукощо бях прочел мислите на девойчето,което си мислеше,как да пусне на приятеля си но се притисняваше,че и е първия път.

-Нещо такова,но и аз си иам граници, ако сега ни ще се правиш на мъж...-не довърших а преместих косата си зад ухото.
Но ако щеше да се прави на мъж щях да си тръгна
-Можеш да и помогнеш да не се притесняма толкова,но се съмнявам да ти пусне без да и влияеш
В какво се забърквам

-Мога и без да и го внуша но ако и го внуша никога няма да ме забрави.
Потрепнах с вежди,като погледнах към Тес:
-Но нека да я оставя да си изживее готината тръпна на непринудения секс.
Отпих от уискито,бях гладен впрочем и то много.

Отново ставаше самонадеян
-За толкова добър ли се мислиш?
Може и да беше,но не се знаеше.Всичко щеше да излезе на яве скоро,явно текилата ме размекваше,а уж не се напивах
-Гладен ли си?

Когато барманката ме погледна,зениците на очите ми леко се свиха. "Ела и ме целуни страстно!". Барманката се приближи към мен зграбчи ме и започна да ме целува,все едно всеки момент,щеше да свърши. След това се отръпна:
-Дай ми едно уиски мила!
Тя не помнеше нищо и си продължи работата:
-Какво викаше?

Последвалата ситуация имаше за цел да ме подразни или на мен така ми се бе сторило,леко се засмях когато тя му даде питие и погледна мен.Привиках я и се доближих до ухото й,в следващата секунда пиех от нея почти незабележимо за останалите хора в бара.Като приключих тя не помнеше нищо просто си вършеш работата
-Аз ли? Нищо -обърнах се към него и облизах устни

Отвори уста! Какво бяха направили,бяха ми взели сладкиша! Почувствах се доста подразнен,изръмжах и не я погледнах към нея,бях и ядосан. Отпих от уискито,мака му бях гладен...
След това станах,трябваше да намеря нещо и то бързо,преди да съм избилцелия бар.
-Съжалявам но ще тръгвам.

Направих невинна физиономия
-Нима я искаше?
Не каза нищо просто стана и тръгна
-Имам едно предложение за теб-погледнах към него с дяволита усмивка и леко прахапвах устни

Обърнах се към нея нямах и найдея какво се крие в главата и:
-Какво е то?
Подпрях се на бара но се оглеждах за нещо за ядене,забога щях да умра ако не хапна нещо.
-Но дай по бързо с предложението.

Наистина бе нетърпелив
-Кротко жребецо-казах с усмивка и се приближих до него
Бавно вдигнах ръка и погалих лицето му,приближих се до него и прошепнах в ухото му
-Да хапнем заедно и то прясна кръв,какво ще кажеш?Имението не е далеч,предполагам ще издържиш 10 минути до там,те са в мазето

-За банки ли говориш!
Носа ми се сбръчка. Видях как едно ястие отиваше към тоалетната:
-Предпочитам наистина прясно!
Кимнах:
-Пази ми питието идвам след малко.

-Глупчо-хванах ръката му
Наистина ли мислеше ,че ако имам банка ще нападна барманката насред заведението
-Говоря за движеща се храна,ако искаш я преследвай имението е огромно
Оставих га да реши след нея ли ще тръгне или с мен

Отново се намръщих:
-Бъди бърза!
Казах леко агресивно но говореше глада:
-След вас госпожице!
Казах от учтивост но бе намек да тръгва.