Плажната ивица

Време за плаж и разхлаждане

Реших малко да я разведа из града,а защо да не я заведа и разходя из плажа,бе хубав пролетен ден. Тръгнахме по плажната ивица на разходка. Бях хванал ръката и като бяхме преплели пръсти:
-Хубаво е времето.
Усмихнах и се надигнах ръката и и я целунах:
-Как си добре ли си?

Отидохме до плажа,времето ,беше прекрасно ,слънцето грееше ярко.
- До добре съм ,щом съм с теб,съм повече от добре-засмях се.
- Радвам се ,че легендите се оказаха измишльотина и на моя вампир слънцето не му влияе-Засмях се по-силно и го хванах и с другата ръка ,подържах го малко ,след което се втурнах към морето ,както си бяхме с дрехите ,надявах се ,да няма нищо против,да се понамокрим.

- Защо реши,че се закачам-засмях се и също го напръсках.Но когато ме целуна ,по този начин ,колената им омекнаха и добре,че ме държеше ,а и под мен бе водата,че можеше ,да падна и да се изложа.
- Деймън спри,в момента ти се закачаш-продължих да се смея,казвах му ,да спре,но за не можех да се откъсна ,от устните му,дори за миг.

Потрепнах леко с вежди,като се усмихнах и след това,я погъделичках по гърба,целунах я нежно:
-Обичам да се закачам не го ли знаеш?
Засмях се и я пуснах,като направих една крачка назад:
-Ела ме хвани!
Не можеше да ме хване ако не исках но исках.

- Да бе ,все едно мога да се меря с теб -казах намусено,но той не беше решил,да бяга много и скоро го бях настигнала и отново притиснала към тялото си и го целувах.
- Деймън ,време е да спрем,вярно че с теб е толкова трудно,но не може,само да се желаем и за нищо друго ,да не мислим.Да точно такива бяха моите желанияи мисли,той беше навсякъде ,но също си в сърцето си го чувствах.Излязохме на плажа.
- Ти може да не обичаш слънцето много ,но аз смятам,да се попека.